Вицепремиерът Пеканов: Инфлацията е временна заради възстановяването на икономиката
Кадър Булфото
Анализ на вицепремиера в служебното държавно управление Атанас Пеканов в
Все по-често в медиите се дискутира въпросът за риска от задаващи се високи равнища на инфлация, заради което ми се желае да дам някои уточнения по отношение на двете гледни точки в този деен спор измежду макроикономистите. За мен е значимо жителите да бъдат осведомени и да имат схващане за международните процеси, с цел да можем да взимаме верните решения.
Действително в последните месеци в редица от развитите стопански системи бяха документирани високи равнища на инфлация. България, като дребна и мощно отворена стопанска система, може да се каже, че внася част от инфлацията извън. Но тези високи равнища на инфлация през лятото, когато е в ход икономическо възобновяване, бяха предстоящи от дълго време и дават отговор на логиката, че при мощна икономическа интензивност стартира повишаване на цените. Доколкото тя е в релативно ниски стойности, инфлацията, съгласно модерното схващане, е мечтан непряк резултат при разрастващата се стопанска система. (Именно затова в последните десетилетия множеството централни банки в света възприеха и сполучливо следват модела на таргетиране на инфлация близка до 2%, която носи ценова непоклатимост и дава оптимална среда за стопански напредък – за какво е по този начин, различен път).
Основният спор в икономическите среди сега е дали покачването на инфлацията е краткотрайно или ще се задържи за по-дълъг интервал, представлявайки риск за стопанската система. За момента наподобява, че причините в интерес на това, че високите равнища на инфлация са краткотрайни, са по-силни и безапелационни. Инфлацията е феномен, който върви ръка за ръка с висока икономическа интензивност съгласно настоящите разбирания на икономическата просвета. След пандемичните зимни месеци, инфлацията беше частично предстояща, както заради базисните резултати - ниските равнища на цените в някои браншове преди година след това на пандемията и локдауните, по този начин и поради отсроченото ползване през тази зима, което беше обезщетено частично през летните месеци. Компенсирането на потреблението в някои характерни браншове – като услугите и туризма, води до огромно търсене, на което предлагането не съумява да отговори изцяло и това предстоящо води до повишаване на цените. В допълнение, нарастванията в цените на силата също способстваха за тези ценови промени в последните седмици в България и в други европейски страни.
Въпреки тези настоящи фактори, надали в средносрочен аспект средата на ниска инфлация, която бе налице в последното десетилетия, ще се промени. Макар постоянно в политически изявления да се спекулира със страховете на жителите от несъразмерна инфлация, в последните 10 години в Европа имахме прекомерно ниска инфлация като задачата на Европейската централна банка за инфлация от 2% годишно по този начин и не беше реализирана. Отговорът на въпроса за какво даже комбинацията от ниски лихвени проценти и положителни стопански времена преди пандемията не докара до равнища на инфлация даже от 2%, се основава на редица устойчиви фактори, доста от които световни – глобализацията, която упражнява напън на поевтиняване на огромни групи стоки; демографските трендове за застаряване на популацията, които покачват общите количества спестявания; високите равнища на неравенства, които също по този начин значат по-ниски относителни равнища на ползване, защото огромна част от ресурсите са съсредоточени в семейства с по-ниска податливост на ползване (тук мога единствено да препоръчам най-новото проучване на Amir Sufi, Atif Mian и Ludwig Straub); нежеланието на вложителите да поемат капиталови опасности. Тези фактори, които способстват дълготрайно за световната среда на ниска инфлация, не са се трансформирали след пандемията и ще не престават да оказват напън върху ценообразуването.
Но това, което кара доста хора да предизвестяват за повишаване на инфлацията, е разширението на паричната база, т.е. на балансите на централните банки. В предишното, и това към момента е записано в старите учебници, се говореше за подобен резултат: когато централната банка инжектира пари в системата, тези пари, умножени още веднъж по индикатора за парично предложение, излизат в света като заем от комерсиалните банки. Това е комфортна идея, само че не дава отговор на действителността. Единствено увеличение на активите на банковите салда и понижаване на лихвените проценти не са задоволителни, с цел да произведат огромен инфлационен напън – и това се вижда ясно когато погледнем стотиците непрекъснато повтаряни неверни предсказания за хиперинфлация от последните 10 години.
За да се получи сериозен про-инфлационен напън се изискват продължителна мощна икономическа интензивност, ниска безработица и надлежно мощни позиции на работещите да изискват повишение на работната заплата, което в идващ стадий да накара компаниите да покачат цените на продуктите и услугите си. Тогава и самите упования за бъдеща инфлация могат да бъдат ревизирани нагоре. Именно това е един от главните рискови фактори, които могат да доведат до дълготрайно повишаване на цените отвън еднократните базови резултати, тъй като когато работещите чакат дълготрайно повишаване на цените, те стартират да изискват дълготрайно увеличение на номиналните си заплати, оттатък повишаването на продуктивността им.
Актуалната висока инфлация е по-скоро преходна - в този смисъл бяха и изявленията на ръководителя на Федералния запас Джеръм Пауъл на отминалия семинар в Джаксън Хол този уикенд. Аз също считам, че все още, заради общата икономическа неустановеност и неяснотите предвид на възможните нови талази и разновидности на ковид, икономическото възобновяване е към момента нежно. При признаци, че инфлацията трайно се покачва, централните банки, несъмнено, могат да реагират и да подхващат нужните ограничения. Но е значимо да разберем, че повишението на лихвените проценти и стягането на балансите на централните банки носи и негативи – това ще затрудни и сложи под риск нежното възобновяване на стопанската система, което протича сега. В този смисъл такива стъпки би трябвало да бъдат подхванати едвам когато сме сигурни, че тя е стъпила на краката си и рисковете са зад нас.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Анализ на вицепремиера в служебното държавно управление Атанас Пеканов в
Все по-често в медиите се дискутира въпросът за риска от задаващи се високи равнища на инфлация, заради което ми се желае да дам някои уточнения по отношение на двете гледни точки в този деен спор измежду макроикономистите. За мен е значимо жителите да бъдат осведомени и да имат схващане за международните процеси, с цел да можем да взимаме верните решения.
Действително в последните месеци в редица от развитите стопански системи бяха документирани високи равнища на инфлация. България, като дребна и мощно отворена стопанска система, може да се каже, че внася част от инфлацията извън. Но тези високи равнища на инфлация през лятото, когато е в ход икономическо възобновяване, бяха предстоящи от дълго време и дават отговор на логиката, че при мощна икономическа интензивност стартира повишаване на цените. Доколкото тя е в релативно ниски стойности, инфлацията, съгласно модерното схващане, е мечтан непряк резултат при разрастващата се стопанска система. (Именно затова в последните десетилетия множеството централни банки в света възприеха и сполучливо следват модела на таргетиране на инфлация близка до 2%, която носи ценова непоклатимост и дава оптимална среда за стопански напредък – за какво е по този начин, различен път).
Основният спор в икономическите среди сега е дали покачването на инфлацията е краткотрайно или ще се задържи за по-дълъг интервал, представлявайки риск за стопанската система. За момента наподобява, че причините в интерес на това, че високите равнища на инфлация са краткотрайни, са по-силни и безапелационни. Инфлацията е феномен, който върви ръка за ръка с висока икономическа интензивност съгласно настоящите разбирания на икономическата просвета. След пандемичните зимни месеци, инфлацията беше частично предстояща, както заради базисните резултати - ниските равнища на цените в някои браншове преди година след това на пандемията и локдауните, по този начин и поради отсроченото ползване през тази зима, което беше обезщетено частично през летните месеци. Компенсирането на потреблението в някои характерни браншове – като услугите и туризма, води до огромно търсене, на което предлагането не съумява да отговори изцяло и това предстоящо води до повишаване на цените. В допълнение, нарастванията в цените на силата също способстваха за тези ценови промени в последните седмици в България и в други европейски страни.
Въпреки тези настоящи фактори, надали в средносрочен аспект средата на ниска инфлация, която бе налице в последното десетилетия, ще се промени. Макар постоянно в политически изявления да се спекулира със страховете на жителите от несъразмерна инфлация, в последните 10 години в Европа имахме прекомерно ниска инфлация като задачата на Европейската централна банка за инфлация от 2% годишно по този начин и не беше реализирана. Отговорът на въпроса за какво даже комбинацията от ниски лихвени проценти и положителни стопански времена преди пандемията не докара до равнища на инфлация даже от 2%, се основава на редица устойчиви фактори, доста от които световни – глобализацията, която упражнява напън на поевтиняване на огромни групи стоки; демографските трендове за застаряване на популацията, които покачват общите количества спестявания; високите равнища на неравенства, които също по този начин значат по-ниски относителни равнища на ползване, защото огромна част от ресурсите са съсредоточени в семейства с по-ниска податливост на ползване (тук мога единствено да препоръчам най-новото проучване на Amir Sufi, Atif Mian и Ludwig Straub); нежеланието на вложителите да поемат капиталови опасности. Тези фактори, които способстват дълготрайно за световната среда на ниска инфлация, не са се трансформирали след пандемията и ще не престават да оказват напън върху ценообразуването.
Но това, което кара доста хора да предизвестяват за повишаване на инфлацията, е разширението на паричната база, т.е. на балансите на централните банки. В предишното, и това към момента е записано в старите учебници, се говореше за подобен резултат: когато централната банка инжектира пари в системата, тези пари, умножени още веднъж по индикатора за парично предложение, излизат в света като заем от комерсиалните банки. Това е комфортна идея, само че не дава отговор на действителността. Единствено увеличение на активите на банковите салда и понижаване на лихвените проценти не са задоволителни, с цел да произведат огромен инфлационен напън – и това се вижда ясно когато погледнем стотиците непрекъснато повтаряни неверни предсказания за хиперинфлация от последните 10 години.
За да се получи сериозен про-инфлационен напън се изискват продължителна мощна икономическа интензивност, ниска безработица и надлежно мощни позиции на работещите да изискват повишение на работната заплата, което в идващ стадий да накара компаниите да покачат цените на продуктите и услугите си. Тогава и самите упования за бъдеща инфлация могат да бъдат ревизирани нагоре. Именно това е един от главните рискови фактори, които могат да доведат до дълготрайно повишаване на цените отвън еднократните базови резултати, тъй като когато работещите чакат дълготрайно повишаване на цените, те стартират да изискват дълготрайно увеличение на номиналните си заплати, оттатък повишаването на продуктивността им.
Актуалната висока инфлация е по-скоро преходна - в този смисъл бяха и изявленията на ръководителя на Федералния запас Джеръм Пауъл на отминалия семинар в Джаксън Хол този уикенд. Аз също считам, че все още, заради общата икономическа неустановеност и неяснотите предвид на възможните нови талази и разновидности на ковид, икономическото възобновяване е към момента нежно. При признаци, че инфлацията трайно се покачва, централните банки, несъмнено, могат да реагират и да подхващат нужните ограничения. Но е значимо да разберем, че повишението на лихвените проценти и стягането на балансите на централните банки носи и негативи – това ще затрудни и сложи под риск нежното възобновяване на стопанската система, което протича сега. В този смисъл такива стъпки би трябвало да бъдат подхванати едвам когато сме сигурни, че тя е стъпила на краката си и рисковете са зад нас.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ